Трудно ми е да отделя писането на София от това каква е тя в моите представи. А вероятно не е и необходимо, защото разказите ѝ са отражения на самата нея. Фино изплетените думи, душата във всяка история, емпатията, силните образи, неочакваните финали говорят за човек, който освен таланта да пише притежава очите и душата да вижда истински стойностното в света около нас. И това ще усети всеки читател на тази книга. Когато я затвори след последния разказ, в него ще остане усещането за залязващо слънце, безкрайно море и онова неуловимото, което ни кара да се усмихваме и изпитваме благодарност, че сме живи.

Георги Бърдаров

Стегнат изказ, ясен наратив, самобитен език – това никак не е малко за една дебютна книга. София Стойнева прави силна заявка за навлизането си в литературната територия. Можем само да ѝ пожелаем твърд характер, упорство и кураж.

Теодора Димова

„Нещо за подарък“ ни напомня, че ценностите в живота на човека са вечни – любовта, семейството, любимите, приятелите, подаръците от съдбата, сбъднатите мечти, радостта, състраданието, човечността… С усмивка разказва София Стойнева за онзи български свят, който трябва да запазим, с добро се вмъква в тайните кътчета на душата ни, за да ни напомни, че преди всичко сме хора с корени, които не бива да забравяме. Книга, истински подарък за читателя, сборник с разкази, който ще остави ярка следа в традициите на родната ни литература.

Ива Спиридонова, редактор