"Даже хора, които не четат, започнаха да пишат. Като в стария съветски виц на чукчата, който не бил читател, а писател. Всичко казано до тук е почти автогол за автора, който даже не е писател. И въпреки всичко има натрупани думи, има поучителни истории, има срещи и спомени, които рано или късно започват да търсят своята аудитория. Защото авторът иска да бъде сигурен, че всичко това се е случило, и поради това поема отговорността да го публикува. Думите и понятията, парадоксално за своята природа, се оказват по-популярни и разбираеми от образните метафори и многосмислови материални внушения на пластичните изкуства. И сигурно затова всички художници са оставили текстове, с които са се опитали да отговорят на вечния, "досаден" и "лаишки" въпрос, който тегне като дамоклев меч над главите им - какво искаш да кажеш с тази картина?
Да, тази книга, този сборник от разнообразни по време и характерни текстове в опит на автора да отговори на този основен въпрос."
Андрей Даниел