Роман, изплетен от историите на три жени, които няма как да се срещнат, тъй като всяка живее в различна епоха. В съдбите им обаче има нещо общо и то е усещането за преходността на битието и порива да спрат непрестанния поток на времето, като оставят нещо след себе си – църква, къща, семейство.

Тази нова болка ѝ беше чужда, тя усещаше как се настанява в непозната зона вътре в нея, като някаква паразитна гъба на стъблото на дърво – непозната форма на живот. Макар че не можеше да признае сама на себе си, че проблемът на Виктор е истински и последиците от него можеха да бъдат необратими, тя сама хранеше най-вече със себе си – с мислите и страховете си – онова ново чуждо тяло, което растеше между тях и заплашваше напълно да ги задуши.

Андрея Расучану