Още самото заглавие - „Немили-недраги“ - ни въвежда в своеобразната хъшовска атмосфера на живот сред една тотално чужда на героите действителност. Зародено в поетичния език на народната песен като най-точен израз на представата на патриархалното съзнание за човека извън родното място и дом и подето от Ботевия стих, който непринудено го отнася към съдбата на прокудените от родината си бунтовници, определението „Немили-недраги“ тук е заглавие концепция. То задава тон за основния мотив в богатата мелодия на повествованието, веднага ни насочва към герои, излезли извън обичайните релси на живота, откъс нати от своето и родното, заобиколени от враждебната студенина на едно чуждо за тях общество.