Кой бях приживе? Мъж или Жена? Дали бях Нае-ил, родена в сивия Север, или красивия Касим, появил се в маранята на пустинята? Дали бях Иман, изваден от майка ми благодарение на сръчните ръце на нейната „мордаш“, или Тамика, извисила гласа, в който ще се влюбят всички? Бях ли някога Миембре Синеоката, бях ли някога свенливия Хаким, мислил ли съм се за циничния Александър, за Лука с угасналата усмивка или за Матиас, с вечно втренчените в собственото щастие очи? Бях, съм или ще бъда всички тях. Наблюдавам как живеят, отдалечени един от друг, но в съседството на съдбите си, споделяйки една и съща душа и една и съща сексуалност. Но дори да можеха да прогледнат и да надникнат в сърцевината на своето съществуване, биха запазили мълчание. Не биха споделили тайната си с никого. Не биха казали и на собствените си майки.

Николай Йорданов е роден през 1978 г. във Варна. Работил е като креативен продуцент на предавания като „България търси талант“, „Страх“, „Африка: Звездите сигурно са полудели“, „Ясновидци“, “X Factor”, „Гласът на България“, „Игрите на звездите“ и други. В момента е асистент по драматургия и преподавател по риалити тв формати в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Съавтор на биографичната книга „Записки по ада“, написана заедно с Валя Червеняшка. „Не казвай на мама“ е първият му роман.