Тревожен подобно на пророчески сън, този роман се носи като реката, която тече през него. Тя не е просто тъмна вода, където се ловят гигантски скатове и изчезват мъже. Лаконичният и експресивен стил съобщава много от онова, което Селва Алмада многозначително премълчава. Историята е разказана с елиптични, кратки изречения и в откъси на различни времеви нива, в които вече случилото се и случващото се в момента се движат като в кръг. Пряката реч на героите и речта на разказвача се сливат, така че често не е ясно къде се намираме във времето, кой говори и кой заговаря след него. От една страна, този стилистичен похват ни кара да четем по-бавно, приближавайки повествователната проза до поезиятa; от друга страна, увлича с опияняващия поток на текста в съответствие с централния мотив за реката.

Селва Алмада (р. 1973 г.), един от най-силните гласове в съвременната аржентинска и латиноамериканска литература, впечатлява със своеобразния стил и необичайната си чувствителност още с първия си роман, отличен от критиката в родината ѝ като най-добрия за 2012 г., а по-късно получил и наградата за дебют на Единбургския международен фестивал на книгата. С втория си роман писателката е сред финалистите за испанската литературна награда „Тигре Хуан“, а с „Не е река“, последния от нейната т.н. „мъжка трилогия“, е финалист за наградите „Марио Варгас Льоса“, 2021 г., и „Mеждународeн Букър“, 2024 г. Автор е още на сборници с разкази и на книга с публицистика.