Военноморският музей представя вълнуващия разказ за развитието на българското военно и гражданско мореплаване, историята, успехите и загубите при отбраната на морските брегове, предимствата и облагите, които ни дава морето, както и за отговорностите по неговото проучване, опазване и използване. Идеята за морски музей се ражда през 1883 г., няколко години след създаването на Българската армия и нейната Дунавска флотилия и Морска част. Създаването на Офицерско събрание в Русе през 1885 г. дава тласък в процеса на формирането му с цел усъвършенстване на знанията и способностите на офицерския състав и разпространяване на морски знания. За „пазител” на създаващата се музейна сбирка е избран лейтенант Павел Кузминский, корабен инженер – механик, и завеждащ Машинната школа и Арсенала.

В края на XIX в. командването на Флота се премества във Варна и неговите структури се разгръщат на морския бряг. Тук са пренесени и събраните старини, а през 1923 г. е открит общодостъпен, публичен Морски музей. Основната роля за създаването му е на организацията Български народен морски сговор (БНМС), в която членуват както действащи, така и запасни морски офицери, учители, търговци, съдии и която има за цел да популяризира морските знания сред народа, да работи за по-широко използване на морските богатства. Инициаторите са капитаните II ранг Иван Михайлов, Васил Игнатов, Георги Славянов и Сава Иванов.

При откриването на музея на 20 май 1923 г. кап. II ранг Иван Михайлов подчертава, че появата на Морския музей не е спонтанен израз на родолюбие, а съзнателна дейност, която цели да даде отговор на въпроса какви са белезите на нашето морско минало и със самочувствие добавя, че той е „един нов принос към българската културна съкровищница”.

Изданието „Наследството на морска България чрез колекциите на Военноморския музей“ е едновременно историческо четиво и албум. Съставител на книгата е д-р Мариана Кръстева.