Ако се доверим на заглавието, книгата на Джонатан Бъроуз е написана, за да бъде четенa от хореографи. И наистина, неин основен обект са движението, музиката, ситуацията на представление. В действителност обаче книгата би могла да бъде от огромна полза и за режисьори, актьори, художници, дори музиканти, тъй като проблемите, които са занимавали Бъроуз при писането ѝ, често по един или друг начин се изпречват на пътя на всички, които се занимават с изкуства. Това са въпроси, свързани с композиция, организация, време, динамика, вдъхновение, структура, общуване, творчество, съмнение, страх, имитация и удоволствие от работата.

„Наръчник на хореографа“ е една от най-ключовите книги в сферата на съвременния танц. Тя цени играта с езика и изненадващите, рисковани парадокси, поддържащи изострено както вниманието на читателя, така и удоволствието от самото четене. Освен че се заема с ключови проблеми, свързани с практиката на изкуствата по много разбираем, директен начин, книгата доставя и радост при откриването и преживяването на чудните съвпадения на език, форма и идея. По случайност или не, последната дума от показалеца в преводния му вариант е „щастие“.