Книгата „Наръчник на носталгика“ е закономерно продължение на появилата се преди година и вече изчерпана на книжния пазар книга на Евгений Тодоров „Записки по българския преход“. Тук обаче авторът е обърнал окото на обектива назад във времето, за да ни припомни и накара да анализираме (всеки за себе си) добре ли, зле ли живяхме по Татово време. Точно затова тази книга може да се чете/приеме поне по два начина.

Обхванатите от тежка носталгия наши съвременници ще намерят в нея вълнуващи описания на миналото, от които сърцата им ще забият учестено и дълбоки въздишки ще се изтръгнат от дълбините на душите им. Ще има и други, които ще усетят иронията между редовете – и не само там, ще използват тази ирония като противоотрова срещу носталгията и ще приемат книгата не като възхвала, а като отрицание на времето на Тодор Живков.

Има голям риск обаче книгата да попадне и в ръцете на хора, чиито сърца не трепват нито от носталгията, нито от иронията. Да се надяваме, че за тях ще остане познанието – тази книга като никоя друга, посветена на недалечното минало, стига до най-дребните детайли. Авторът скрупульозно описва семките, бонбонките, бозата, лимонадата, трандафорите, гащите, тоалетната хартия и какво ли още не със съзнанието, че без да опознаем дребните неща от бита, няма да достигнем до пълната истина за живота ни „едно време“.

Представената ни панорамна картина на това „едно време“ откроява Евгений Тодоров като един от водещите му изследователи, оставящ ясен белег в паметта на българина и неговата история. Книгата е още по-ценна и с това, че носи редица послания към новото поколение, родено в края на двайсети и началото на двадесет и първи век, пък и за поколенията в бъдеще...

И двете книги се раждат в интернет пространството, авторът и този път е включил част от написаното от редовните му онлайн читатели. Трябва да признаем, че някои от тях имат принос към темата за носталгията не по-малък от този на автора.