Какво би се случило, ако внезапно всички психично болни на Земята изчезнат, отвлечени от извънземни?

Не бързайте да потривате ръце, че най-после тия от парламента ще си го получат. Предстои безпрецедентно обединение на човечеството в името на това да си върне лудите...

За да отбележи 90-годишнината от рождението на Любен Дилов, издателство "Ентусиаст" публикува том четвърти от събраните му съчинения, съдържащ хумористична и сатирична фантастика.

В тома са поместени някои от най-знаменитите разкази на прочутия ни фантаст, включително и "Напред, човечество", който се нарежда сред най-превежданите в чужбина български текстове за всички времена. „Новогодишна трагедия“ пък може да се приеме като тридесетилетен предвестник на днешните джендър трагикомедии с „третия“ и други полове, завладяли публичното пространство и медиите.

Знаменателно "Осъзнаването на роботите" излиза отново в годината, когато за пръв път се поставя открито въпроса дали андроид може да получи качеството "личност", а "За Иван, който искаше да излезе" е ярък представител на типичните диловски метафори за идиотщината на "дисциплинираните" общества.

Предстои ви... фантастичен смях!

Любен Дилов е един от най-изявените български автори на научна фантастика. Мнозина го смятат за писателят възродил фантастиката по време на социализма и да пробие негласното вето, тегнещо над жанра. В романите фантастичното е основен похват, с който той обговаря и изследва реални морални, етични и социални проблеми.

Повече от 30 негови книги са преведени на над 10 езика и издадени с общ тираж над 1 млн. екземпляра. През 1990 г. учредява награда за българска фантастика "Гравитон". Сред най-известните му творби са романите "Атомният човек", "Тежестта на скафандъра", "Пътят на Икар", "Парадоксът на огледалото". Автор е и на множество повести, разкази и новели.

Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. "ръкописи в чекмедже" - трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.