Антоанета Богоева принадлежи към отмиращата категория на писателите, които се осланят най-вече и преди всичко на дарбата си свише. Тя е сред малцината самородни автори, за които литературните компилации, цитатността, перифразите, литературните игри, присъщи на постмодернизма, са съвършено чужди. Естествено, на нея не й липсва контекст, за който ще стане дума.

Но той не е съзнателно търсен, а е също така автентичен, както всичко при нея, просмукан сякаш с майчиното мляко. Тя има изяви в трите основни литературни жанра: поезия, проза и драматургия и във всичко, и навсякъде е ПОЕТ. Лириката е нейното амплоа и нейната дълбока същност.

Книгата ѝ „Направо през времето или Речка“ съвместява по-пространен текст, определен от авторката жанрово като роман, и стихотворения в проза, онасловени „Размисли“. Романът и стихотворенията в проза съставят концептуално и жанрово единна книга, която по същество е лирическа проза и изненадва с острата си сетивност за природните и човешките феномени, както и с умението си да откъртва оригинални метафори. Това е видно в настоящата й книга.