Най-важното в книгата „Началото на историята“:

• Обобщаващият принцип на историята като история на разума е семиотичен;
• Историята е динамична картина на типове реалност, която се разгръща еволюционно под семиотичното законодателство на разума (синтактичен, семантичен и прагматичен);
• Глобалната история е достъпна от гледна точка извън историческото време.

Законодателството на всеки отделен семиотичен тип разум предпоставя свой тип дългосрочно историческо време, исторически човек, историческа реалност и социална парадигма. В частност, преди историята на времето е налице история на мястото, която позволява на нещата да се достигнат и подредят.

Създадена в резултат от производството на артефакти, човешката история има производително предназначение, чието съдържание са семиофорите значение, смисъл, понятие и ценност и техните материални въплъщения. Налице са основания да се допусне, че постмодерността е начало на еволюционен преход към една нова историческа епоха – тази на прагматичния (ценностния) разум, през която глобалното човечество ще е общност от равнопоставени човеци и култури.