Не са малко селищата в България, емблематични с културното си разнообразие, с формите на съжителство и диалог между „различни“. В тях се откриват модели, които се наследяват, предават и трансформират в пространството. Такава среда е присъща и на Никопол и региона му, съхранил стари културни традиции, приел и модифицирал различни „новости“ в хода на времето.

По ред причини опазването, съхраняването и социализацията на културно-историческото наследство на малцинствата у нас все още остава встрани от обществения дебат. Ето защо се налага неговото по-задълбочено проучване, съвременно изследване и включването му като съществен фактор и равностоен елемент на националното ни културно-историческо наследство.