Вземи най-известната сграда на света. Приеми, че не са били извънземни. А сега опитай да обясниш как точно е станало - с думи, които издържат. Ще ти трябват два милиона и триста хиляди каменни блока, всеки колкото малка кола. Кариера, от която да ги вадиш, и река, по която да ги караш. Двайсет години без прекъсване. И около двайсет хиляди души, които всеки ден трябва да ядат хляб и да пият бира - а някой трябва да ги е изпекъл и сварил, преди слънцето да изгрее. И тогава ще осъзнаеш къде е била истинската трудност: не в камъка. Никой не е изобретил начин да вдигне блок - вдигали са блокове и преди това. Трудното е било друго. Да знаеш колко зърно ти трябва след девет месеца. Да записваш кой е дошъл на работа и кой не. Да местиш храна, инструменти и хора така, че никой да не чака. Двайсет години. Без нито един лист, който днес бихме нарекли график.

В тази книга Джулиан Крос тръгва от най-стария въпрос, който всеки си е задавал, и открива под него нещо много по-голямо - как човечеството изобщо прави огромни неща. От пирамидата през катедралата и Панамския канал до завода за микрочипове ще видиш една и съща задача, решавана отново и отново. И ще видиш колко често се проваля. Отговорът на въпроса от заглавието ще те изненада - и няма нищо общо с камъка.

Джулиан Крос пише за скритите връзки между науката, историята и човешката природа, които тихо оформят света ни. Книгите му тръгват от един прост въпрос - „ами ако погледнем това по-отблизо?“ - и го следват, докато познатото започне да изглежда чудно, а чудното - разбираемо. Пише без сложни термини, само с ясна мисъл и живи образи, за всеки любопитен читател, който иска да разбере как всъщност работи светът.