Удостоен с награда „Гонкур за първи роман“ (2010)

‌HHhH, Himmlers Hirn heißt Heydrich (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих) е прозвище, дадено от Херман Гьоринг на oбергрупенфюрера от СС Райнхард Хайдрих и зад този акроним стоят едни от най-зловещите личности, факти и събития от времето на Третия райх.

Действието връща читателя към смутните времена на Втората световна война, към Мюнхен, Берлин, Лондон, Париж и Киев. Авторът преминава дори през Средните векове, за да се приземи в Прага през 1942 г., едва ли не буквално заедно с двамата парашутисти Ян Кубиш и Йозеф Габчик, изпратени от Задграничното чехословашко правителство в Лондон на самоубийствена мисия.

Романът разказва автентичната история на операция „Антропоид”, покушението над „най-опасния човек в Третия райх”, планирал Окончателното решение, организирал айнзацгрупите в Източна Европа, дясна ръка на Химлер в СС и по онова време протектор на Бохемия и Моравия, както и президент на Интерпол.

Лоран Бине неслучайно е сравняван от критиката с Джонатан Лител и то не толкова заради припокраващата се тема на „ННhH“ и „Доброжелателните“, колкото заради мощно заявения интерес към нея от представители на т.нар. разглезено поколение – това от края на 60-те години, което може да интерпретира историческите събития само по документи.

Успехът на „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ не се дължи на художествената интерпретация на историческите факти. Тя е предизвикателна и впечатляваща именно с маниера си на разказване, а авторът – станал герой в собствената си история – от първата до последната страница си задава въпроса – как трябва да се разказва Историята?