Анжела Пенчева, автор на две публикувани книги и заради лекарска грешка – в инвалидна количка, нейна „добра приятелка и второ Аз“, представя третата си изповед – „Моята борба за малко независимост“. Ясно и силно отеква простичкото послание на Анжела към ходещите и говорещите свободно: Аз съм нормален човек като вас, отнасяйте се към мен както към другите.

Анжела Пенчева е родена на 27 юли 1967 г. в гр. София. Тя е млада жена с трайно физическо увреждане. Състоянието се нарича детска церебрална парализа (ДПЦ), диагнозата е поставена след раждането и предполагаемата причина е лекарска грешка. Анжела пише поезия, автор е на автобиографичната книга „Моят живот. Да имаш ляв палец“, издадена през 2015 г. с подкрепата на издателство „Кибеа“. Книгата е написана като на един дъх само че с един ляв палец в продължение на три години. Анжела освен писател и поет е и актриса, играе в група за алтернативен театър в рамките на театър „Възраждане“ заедно с хора, имащи сходни на нейните проблеми.

Била е назначена за актриса с трудов договор към Нов български университет по националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания и в театър „Възраждане“ по националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания. Тя работи с режисьора Кристиана Бояджиева в проекти с участието на актьори с физически увреждания като „Три и половина“ от Дарио Фо и Франка Раме, спектакъл за деца „Новите дрехи на царя“, кукления спектакъл „Истински случки от живота на Слънчевко“, кукленото представление „Нещото и неговите приятели“ в театър „Възраждане“, „Приказка за приказките“, спектакъл „Фрагменти“ – физически и танцов театър по проект „Театър за малки и големи – с участието на хора с физически увреждания“ в Театрална Работилница „Сфумато“. Очаква се режисьорът доц. Възкресия Вихърова да реализира документален театрален спектакъл по автобиографичната ѝ книга „Моят живот. Да имаш ляв палец“, в който да участва и авторката. Основната идея на проекта е да призове към толерантност и зачитане на всяко човешко същество.

Анжела активно участва в няколко неправителствени организации, работещи в областта на интеграцията на хора с увреждания, сред които „Център за независим живот“, „Светлина за живот“, както и иновативни и експериментални, технологични проекти на Център за когнитивни науки към НБУ. Авторката на автобиографичната книга „Моят живот. Да имаш ляв палец“ и на сборника с поезия „Моята изповед“ завърши успешно средното си образование. На въпроса как продължава да работи над развитието си отговаря: „Уча английски, играя гимнастика, пиша поезия и се боря да се чувствам по-добре“.