В „Моят звук“ Оливера Николова разказва увлекателно и забавно историята на опълчването на един тийнейджър срещу света на възрастните, на тревогите му, на израстването и съзряването му.

На Панче не му върви. С Лиле, в която е влюбен, постоянно са в обтегнати отношения – ту тя го поучава, ту той измисля как да ѝ се подиграе. С баща си също изобщо не се разбира. Вече не може да говори и със сестра си Лена, която е отишла да учи в Скопие. Успява да се скара дори с приятеля си Ване.

В училище учителката по химия и майка на Лиле го нервира и той избухва срещу нея, успявайки да влоши успеха си. Родителите му решават да го изпратят при леля му в Скопие за „превъзпитание“. И там, със счупен крак, от прозореца на апартамента, той се опитва да разгадае мистерия и да докаже на всички колко много е способен...

Панче по трудния начин открива своя звук, звука на Лиле, на баща си, на Ване, на всички около него... Защото всеки има свой звук, който понякога не може да бъде чут.