Василий Димов е роден на 7 януари 1957 г. в Бесарабия. Завършва журналистическия факултет на Московския държавен университет с дипломна работа на катедрата за литературна критика.

Известен е най-вече с интелектуалния си роман „Алюзиите на свети Посекел“, 1996 (номинация за руски „Букър“, 1997). Немското издателство „DuMont“ в Кьолн купува световните права на романа за 25 години и представя немския превод („Die vier Leben des heiligen Possekel“) на Панаира на книгата във Франкфурт на Майн.

Интерес представляват и романите „Тбилисимо“, 2003, „Москва в понеделници“, 2014 (номинация за руски "Букър", 2014), а така също и сборникът с повести „Профил в слепено огледало“, 1991 и др.

Специално внимание заслужава сборникът с притчи „Кафказус“, публикуван най-напред в списание „День и ночь“ в оригинал. Преведен е и на немски в списание "Lettre International — Berlin", като поема в проза.

На български е преведен сборникът с повести „Профил в слепено огледало”. Някои от тези повести са публикувани по-рано в България в списание „Съвременник”.

Творбите на Василий Димов са написани в стил измислен реализъм. За себе си той казва:

„Роден съм на православното рождество на брега на Дунав. Година, месец и ден – жребий, паднал се изцяло от нечетни цифри. Може би затова животът често ме отнася към «нечетните». Ту към излишните, неуместните, ту към странните и некаещите се. Навярно оттук е и моето глобално незастояване: роден в Бесарабия, кръстен в Грузия, любими градове Москва и Берлин, закъсняло пристрастие – Пирин. При това навсякъде и винаги съм се занимавал и се занимавам с едно и също и – без патос, с ентусиазъм. Макар че, невинаги ми достига търпение.

Дъга по възходящата, дъга по низходящата – след всяка навивка на спиралата ме очаква нова. Но при цялата еклектичност на моя характер, обратен вектор в това кръжене няма. Защото няма смисъл да търсиш себе си в интериорите, вече преживели твоята «история». Родината не е там, където си се родил, а там, където ти се иска да умреш…”