В своя Роман на ужасите "Московиада" (1993) украинският поет, писател и музикант Юрий Андрухович тъче гротескно пано от реалност и илюзия, от автобиографични мотиви за студентския си живот в "онази проклета дупка, литературното общежитие, измислено от системата за собствено оправдание" и убийствено саркастични прозрения за разпада на Съветската "полумъртва империя".

Приключенията на героя му Ото фон Ф. могат да бъдат четени като сводка на "веселата фирма КГБ", според която той прекарва съботния си ден така:

Първо. Осъществява незаконен полов акт с гражданката и поетеса от Малагасийската република Татнакетеа.

Второ. Цинично пиянства на улица "Фонвизин", където в националистическа расистка реч светотатствено призовава към проливане на кръв в името на чистата бира.

Трето. Като проява на украински национализъм осъществява нападение над дома на руската гражданка Галина К., сътрудничка в подчинения на КГБ Институт за отрови и нетрадиционни начини за умъртвяване.

Четвърто. Преминава от призиви и речи към действие и става съучастник в терористичен акт в "Закусвалнята" на ъгъла на "Новия Арбат" и "Стария Арбат", където след взрив с граната Ф-1 загиват представители на всички нации и народности в Съветския съюз.

Пето. В подземната секретна зона на правителственото метро (където несъмнено слиза с цел осъществяване на втори терористичен акт и негова жертва става един прекрасен човек – баща на двайсет и две деца и дългогодишен агент за особено деликатни поръчения, "Цигански барон"), бива заловен от капитан Шелудков, командир на отряда по изтребване на плъховете "Фарабундо Марти".

Но ако цялата тази "стихийна забава с плъхове, канализационни шахти и оперетни чекисти" ви изглежда като "нещо крайно идиотско и съвсем неправдоподобно", то карнавално-водевилните приключения на Ото фон Ф. могат да бъдат четени и като поетично откровение, защото "ако навремето Този, Който Раздава Географията, се беше посъветвал с мен, сега всичко щеше да изглежда другояче".

Хердерова награда за литература, 2001