‌„Мръдни, Ишмаел. Помести се, Йона. Направете място за един разказ за риби, шеговит и фантастичен, странен и меланхоличен, който следва да заеме полагащото му се място сред класическите екзистенциални разкази за обитателите на океанските дълбини.“ — Хамптън Сайдс, автор на „В царството на леда“

„Всяка страница изглежда като шкаф, пълен с рядкости, с изненади, от които ти увисва ченето, с кюлчета мъдрост и дивни прозрения. Възхитително написана и съвършено пристрастяваща.“ — Майкъл Финкел, автор на „Странник в гората“

„Много повече от приключенска книга. Морска книга отдава почит на свирепия Луфутен и островните обитатели, някогашни и днешни. Изящна и интелигентна книга, в която реалност и въображение вървят ръка за ръка.“ — NRC Handelsblad

„Ерудицията на Строькснес, превъзходният му стил и интелигентният му поглед към екологията ни припомнят онези омайни мигове, в които сме гледали филмите на Кусто, преди да се гмурнем в 20 хиляди левги под водата или Моби Дик. В това е чарът на тази вълшебна книга: възрастните, към които е насочена, незабавно са превърнати в деца.“ — Le Figaro

„Шедьовър, нищо по-малко. . . Привлекателният разказ и композиционните похвати, взаимствани от самата реалност, нареждат Морска книга до класики като Старецът и морето на Хемингуей.“ — Bergens Tidende

„Стрьокснес би искал хората да разберат, че те не просто идват от морето. Те все още са част от него – капчици в огромен океан.“ — The Economist

„Морска книга е увлекателен мемоар за риболов на акули зад арктическия кръг, в който Моби Дик се среща с „Моята борба“ на Кнаусгор. Уверена, осведомена, поглъщаща.“ — The Vice Reader

„Епично риболовно пътешествие, което намотава на макарата очарователни морски легенди. Норвежкият журналист Стрьокснес и приятелят му, художникът Хюго Осюр, тръгват на лов за гренландска акула: огромно същество, често сляпо заради паразитите, които живеят в очите му, и удивително дълголетно (над 400 години). Месото му съдържа токсин, който причинява на онези, които го ядат, „акулено пиянство“: замъглява речта и съзнанието, води до халюцинации и загуба на координация. Двамата прекарват дълги дни сред смайващия пейзаж на архипелага Луфутен. . . в размишления за всичко, свързано с морето – чудати светещи сепии, кашалоти, лудуващи стада от косатки, древни трактати за морски чудовища и истории за жилави островитяни, които се прехранват от морето. Ерудицията на Стрьокснес, пиперливият му хумор и пълната липса на маниерност в прозата му са свеж и увлекателен източник на знания за природата.“ — Publishers Weekly

„Стрьокснес е увлечен от своята акулска треска, а книгата се движи през свят от светлина и мрак, в който акулата се превръща в символична плячка, средоточие на други истории. В интригуващи отклонения в наука и фолклор той разказва за своята любов и своя страх от океана.“ — The Guardian

„Погълнах Морска книга като гладна акула и скоро възнамерявам пак да я захапя. Мортен Стрьокснес е написал класика.“ — Politiken

„Стрьокснес е примамен от фундаменталното тайнство на морето. Това непознаваемо, необитаемо море. Той иска да се потопи в него, да бъде въвлечен в него. Морска книга е необикновено успешният израз на това желание. Възхитителна, необуздана ода за морето.“ — Het Parool

„Умението му да съчетава научно с художествено често напомня за Жул Верн. Но в този разказ, в който вълните се сливат с думите, няма нищо старомодно или обърнато към миналото; екологичната нишка, която пробягва през цялата книга, я прави безкрайно актуална.“ — Le monde

„Eдно повествование, съчетаващо история с философия, митология с фолклор, риболовното минало на Норвегия с науката и космоса. . . Този текст отдава почит на морето и е истински зов за съхраняване на екосистемите, които човекът заплашва с безграничното си невежество и на които в същото време разчита толкова много.“ — The Economist