„Кинематографът  е  интересен  дотолкова,  доколкото  той  е  „малка  експериментална  Вселена“,  по  която  е  възможно  да  се  изучават  законите  на  явления,  много  по-интересни и значими, отколкото са бягащите картинки.“

Сергей Айзенщайн
в писмо до Естер Шуб, 1931 г

Сергей Айзенщайн пише „Монтажът“ през 1937 г. при особено драматични обстоятелства. Нито един от проектите, които предлага на кинокомпанията Парамаунт, не е реализиран. Грандиозният замисъл „Да живее Мексико“ остава като необработен и немонтиран материал, който при това се озовава в чужди ръце. Двата варианта на „Бежин луг“ са разкритикувани, филмът – спрян и забранен, а единственото копие е унищожено. Срещу режисьора се води публична кампания. По онова време това може да означава: арест, лагер, дори разстрел...

Посъветван от приятели да напусне Москва, Айзенщайн заминава за Кисловодск – град, разположен в подножието на Северен Кавказ (между Каспийско и Черно море). В тамошния санаториум усилено пише „Монтажът“... Това е завещание, с което се обобщава опитът, натрупан през годините на нямото кино, но и с който се анализират новите възможности, които предлага появата на звука и на цвета в киното. Преди всичко това е изключителен теоретичен труд за същността на изкуството.

Айзенщайн има редица заслуги за кинематографа. Първата от тях е през 1922 г. – тогава той пръв използва термина монтаж, употребяван и до днес както в практиката, така и в теорията. 15 години по-късно анализът напуска границите на екранното изкуство – за Айзенщайн монтажът е основно градивно средство на всяко истинско произведение на изкуството. Човек с изключителна ерудиция, с познания в най-различни области, неслучайно наричан Леонардо да Винчи на киното, той привежда многобройни примери – от архитектурата, скулптурата, живописта, музиката, поезията, белетристиката, театъра... и установява: принципите на творчеството са еднакви навсякъде, а истинският монтаж се разгръща във възприемащото съзнание.

Докато Айзенщайн усилено работи над „Монтажът“, със съдбата му се занимава Политбюро. След известно колебание все пак е взето решение: да се даде възможност на режисьора да се докаже... Другото би означавало смърт – и в преносния, и в буквалния смисъл. Така започва работата над проекта „Александър Невски“, заради което „Монтажът“ остава незавършен. След години от архива биват извадени отделни страници, а и цели глави. Едва през 2000 г. пълният труд на големия режисьор се появява на бял свят, а книгата, която държите в ръцете си, е първото цялостно издание на „Монтажът“ извън родината на автора.

♦  ♦  ♦

Сергей Михайлович Айзенщайн (1898 – 1948) е съветски кинорежисьор и кинотеоретик. Най-известните негови филми са „Броненосецът „Потьомкин“ и „Александър Невски“. Филмите му попадат в жанра на политическата пропаганда. Повлиява силно на ранните кинотворци заради иновативния му начин на монтаж и написани от него теоретични трудове.

Роден е на 22 януари 1898 година в Рига, тогава част от Руската империя, в семейство от средната класа. Негов баща е Михаил Айзенщайн, балтийски немец, който е известен местен архитект. Майка му, Юлия Конецкая, е рускиня, дъщеря на заможен търговец. Сергей учи архитектура и инженерство в Инженеро-строителен институт в Петербург. През 1918 година Сергей се присъединява към Червената армия, докато баща му Михаил подкрепя противоположната страна. След загубата баща му отива в Германия, а Сергей в Санкт Петербург, Вологда и Двинск. През 1920 година Айзенщайн е преместен на ръководна позиция в Минск заради успешно осигуряване на пропаганда за Октомврийската революция. По това време Сергей учи японски – научава около триста канджи йероглифа и намира достъп до театъра Кабуки; тези занимания водят до пътуване до Япония.

През 1920 Айзенщайн се премества в Москва и започва кариерата си в театъра, работейки в „Пролеткулт“. Постановките му там са „Противогази“, „Слушай, Москва“ и „Мъдрец“. След това Айзенщайн работи като дизайнер за Всеволод Майерхолд. През 1923 година започва кариерата си на теоретик и написва „Монтаж на атракциите“. Първият му филм – „Дневникът на Глумов“ (с който завършвала театралната постановка „Мъдрец“) е направен в същата година с Дзига Вертов като инструктор. „Стачка“ е първият пълнометражен филм на Айзенщайн. „Броненосецът „Потьомкин“ е посрещнат добре от критиката в цял свят. След него Айзенщайн режисира „Октомври“ и „Старо и ново“ като част от тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската революция през 1917 година. Критиците в чужбина ги аплодират, но в Съветския съюз ракурсите и монтажът, които Айзенщайн използва, не се харесват на съветската филмова общност и той трябвало да публикува статии със самокритика и уверения, че ще промени начина си на снимки, за да съответства на ученията на социалистическия реализъм.

През есента на 1928 година Айзенщайн се отправя на пътуване в Европа със своите колеги Григорий Александров и оператора Едуард Тисе. Официално пътуването има за цел да позволи на Айзенщайн и компания да научат за звуковите филми и да представят известни съветски творци на капиталистическия Запад, но за Айзенщайн това е възможност да види гледки и култури извън тези на Съветския съюз. Прекарва следващите две години пътувайки и изнасяйки лекции в Берлин, Цюрих, Лондон и Париж.