"Монолози" е изповедната книга на един от най-силните съвременни български поети. В нея Иван Теофилов споделя основите на своя естетически опит. Тук са събрани и личните, и задочните срещи на поета с редица видни фигури. В същото време тази книга в никакъв случай не е мемоарен труд, а още по-малко справочник по експлицитна поетика.

Теофиловите "Монолози" са израз на интереса на един винаги буден дух към всичко заобикалящо го. Затова във встъплението си към "Монолози" Теофилов заявява своята привързаност към енциклопедичния дух на изкуството, премахващ разделението между писатели и театрали, писатели и преводачи, писатели и поети и т. н. В този смисъл "Монолози" е и реплика срещу съществуващото "цехово разделение на изкуството".