Познаваме Хана Арент като една от световните публични интелектуалки от първи ранг.

Познаваме образцовата ѝ политическа ангажираност.

Познаваме нейното несравнимо по силата си историческо свидетелстване за времето ѝ.

Познаваме дълбоката ѝ философия на vita activa, този отличителен белег на човешкото.

Но ето че с книгата си „Мистично трезва“ Арент застава пред нас с друго свое лице: до неотдавна почти напълно тайно, уязвимо, деликатно – поетичното.

Тази книга представя хронологично всички стихотворения, написани от Арент и извадени от нейните архиви, дневници и лична кореспонденция. Издадената преди двадесетина години на български нейна кореспонденция с Мартин Хайдегер едва-едва открехна прозорец към поетичния ѝ свят. И ето ни сега изцяло в него.

А тази толкова забележителна фигура на ХХ в. – но все така и на нашето време – придобива неподозирано очарование. Много от липсващите парченца в пъзела на цялостното ѝ виждане за човешкия ни свят най-сетне са като по чудо в ръцете ни. За да постигнем завършена картина. И после може би да се разпознаем в нея.