„Една сила ме тласна към футбола, където щях да прекарам целия си живот. 
Нека уточня: всички мои животи. Бил съм футболист, „кръчмарски син”, медийна личност, селекционер, президент на организационния комитет на Световното първенство по футбол, президент на УЕФА. 
Тази сила е голът. Да вкараш гол. Да вкараш гол на футболното поле, а след това и на полето на живота. В тази книга съм описал как между една игра и човешкото съществуване може се появи любов от пръв поглед, чийто смисъл търсих. Исках да отида и по-нататък, още по-нататък.

Ако футболът е страстта и фундаментът на моя живот, защо той се явява страст и фундамент на още милиони други? 
Предприех това пътешествие в центъра на футбола, от зараждането му чак до днес. Целта ми е да разберем още по-добре неговите извори, универсалната популярност и уникалните му ценности. И въпреки че футболът не е перфектен, ние трябва да го обичаме и защитаваме така, както обичаме и защитаваме страната си. Страната на футбола.”
Мишел Платини  

Многообразната кариера на Мишел Платини е уникална в историята на футбола и в световната спортна история. Книгата е диалог между Мишел Платини и Жерар Ерно, бивш главен редактор на „Екип” и „Франс Футбол”, PR мениджър на Световните финали по футбол през 1998 г. във Франция. 

Преводът е дело на спортният журналисти Станил Йотов. 

♦  ♦  ♦

Мишел Платини е роден на 21 юни 1955 г. в Жьоф, Франция. Президент е на европейската футболна асоциация УЕФА от 2007 г. Един от най-големите футболисти на света за всички времена, шести в класирането на ФИФА за най-добър играч на XX век. Трикратен носител на наградата „Златна топка” за футболист №1 на Европа. В професионалната си кариера играе за „Нанси” (1972 – 1979), „Сент Етиен” (1979 – 1982) и „Ювентус” (1982 – 1987). Капитан на националния отбор на Франция, спечелил Европейското първенство през 1984 г., където Платини става голмайстор №1 и е избран за най-добър играч на шампионата. Участник с националния отбор на Франция на три световни първенства (1978, 1982, 1986), на последните две от които играе на полуфинал. Шампион на Франция със „Сент Етиен” (1981) и два пъти на Италия с „Ювентус” (1984, 1986). Като футболист на „Ювентус” печели още Купата на европейските шампиони (1985), Междуконтиненталната купа (1985), Купата на носителите на купи (1984) и Суперкупата на Европа (1984). В три поредни сезона (1982-83, 1983-84, 1984-85) е голмайстор на първенството на Италия. Избран е два пъти за най-добър футболист в света (1984, 1985) в анкетата на списание „Уърлд сокър”. След приключването на състезателната си кариера става селекционер на националния отбор на Франция (1988 – 1992). Заедно с Фернан Састр оглавява Организационния комитет за Световното първенство през 1998 г. във Франция. По-късно заема различни постове в администрацията на ФИФА и УЕФА. На 26 януари 2007 г. е избран за президент на УЕФА по време на конгреса в Дюселдорф.

Жерар Ерно е роден на 5 декември 1944 г. в Мортен, Франция. Възпитаник на Института по журналистика в Лил той работи десетилетия наред в издателската къща „Екип”. Бил е редакционен директор на спортния всекидневник „Екип” (1990-1992) и на седмичника „Франс Футбол” (1995-2007), а под неговото ръководство двете издания постигат рекордни тиражи. Издига на световно равнище наградата „Златна топка” и председателства журито по връчване на трофея в продължение на 13 години. Директор по комуникациите на Световното първенство през 1998 г. във Франция. Автор е на редица произведения, посветени на футбола, сред които „Голямата книга на футбола” в съавторство с Жак Тибер (1981) и „Световната купа” съвместно с Бернар Пиво (1982). Дълги години заема постове в ръководните органи на футболното съдийство. Носител е на Националния орден за заслуги към Франция (2008).