Този роман е поглед към живота на случайна група от хора събиращи се вечер в парка с техните кучета, чрез който авторът търси отговор на въпроса: гори ли в душата на българина огъня на цивилизацията. Отговорът ще бъде неочакван за много песимисти, отговорът е - да, гори и то по много красив начин!

Случайните познанства, се превръщат в участие в живота на другите и в непринудени приятелства. От групичката се отличава сирачето Мими, което израства при баба си в беднотия и износвайки два чифта дънки завършва право, и започва да практикува сред „хиените“, като адвокат в София. Следват ребуси на клиенти, всеки от които си е „криминале“ за себе си, които Мими блестящо разрешава - с лекота, чар и непринуденост. Някой от случаите тя решава сама, други с помощта на красивата стажантка Ели и на симпатичния и силен Ваньо, талантлив студент по информатика – последна година.

Пулсът на тумбата „кучкари“ се определя и от артистите от Сатиричния, Венета и Венко. Таланта им да изразяват емоциите си в стихотворна форма прави обичайните вечери и празненствата им изискани и възвишени. А дълбоките познания на Венко за старите автори писали за миналото на България събужда съвсем нови чувства в Мими, Ваньо и Венета при една екскурзия в Цариград, разкривайки им вълнуващи страници от българската история при въвеждане на християнството, строителството на Дългата стена, на Хагия София в Цариград и др.

В групичката е и Слави, нестихващ извор на вицове за всички ситуации в живота, който веселейки другите, всъщност има самотна душа и намира уют и душевна упора само сред тях, сред тумбата „кучкари“.