Хенри Баркли прекарва дванайсет години в Турция – първите пет започват малко след Кримската война, а останалите седем в последващ период. Той е назначен като инженер в българската железница и има достатъчно време и възможности да опознае страната и хората, като записва своите впечатления и случки в лек и интересен стил, без преднамерено да заема нечия страна. Той вижда много за осъждане и много за похвала както при християните, така и при мохамеданите, но е особено суров към турските служители – от губернатора до палача.

Книгата „Между Дунав и Черно море“ съдържа много информация за българите, техния характер и нрави и е както интересна, така и поучителна.

Между истинските местни жители най-добри и най-интелигентни работници бяха българите. С подходящо обучение и добър пример те бяха способни да направят всичко. За съжаление, понастоящем единственото обучение за българите е само в канцелариите или дюкяните на левантинските търговци в Константинопол и други големи градове, където търговският морал е така покварен, че те нямат друг избор, освен да станат мошеници. На честния човек се гледа като на глупак; а когато за един човек се говори като за гений, това означава, че той е по-голям и по-изкусен лъжец и по-успешен измамник от своя съсед.

Хенри Баркли