На четиринайсетгодишна възраст Мери Шели – тогава още Мери Годиун – заминава за шотландската провинция на гости на семейни познати. Там между Мери и дъщерята на домакините Изабела Бакстър възниква топло приятелство. Двете кръстосват местности, които пазят многовековни истории за чудовища и духове. Един ден се натъкват на същество, което няма много човешки черти – крайниците му са грозни и тромави, а главата – животинска. Четири години по-късно Мери и любимият ѝ, поетът Пърси Шели, посещават приятелите си Джон Полидори и Лорд Байрон във вила на брега на Женевското езеро. Една вечер край огъня, докато навън бушува буря, четиримата си устройват състезание. Ще го спечели онзи, който съчини най-страховитата история. Спомен като искра връща Мери към лятото в Шотландия. Изплува и образът на чудовището. В този момент се ражда романът за Франкенщайн.

„Мери“ е творба възхвала на въображението, история за съзиданието, за неразривната връзка между фантазиите и реалността. Ане Ейкхаут ни разказва за силата на една жена, дала на света нещо, което никой не е смятал за възможно.

Нидерландската писателка Ане Ейкхаут (р. 1981 г.) е авторка на романите „Догма“ (2014), номиниран за наградата „Бронзов бухал“ за най-добър дебют, „Една нощ“ (2016) – включен в краткия списък на литературната награда за млади нидерландски и фламандски писатели, и „Николас и изчезването на света“, избрана за най-добра юношеска книга на Нидерландия и Фландрия за 2020 г. „Мери“ (2021) е четвъртият ѝ роман.