Откритият диспут е основна предпоставка на демократичното общество. Диалогът в основата му вече отдавна отсъства не само в Германия, но и в много други западни държави. Политиката на утвърдените сили се диктува от пазарно радикална и войнолюбива многопартийна коалиция. Индустрията за въздействие върху съзнанието отразява и усилва тези идеологии. Фактът, че правовата държава страда и излиза от релсите, изобщо не впечатлява тези доктринери. Вече дори не става дума за медийна манипулация и пропаганда, а далеч повече за психологическо стълкновение, информационна война и нарастваща цензура против гражданското общество.

Улрих Мис е събрал един международен авторски екип, членовете на който формулират собствени мисли по отношение на агитацията и западната фасадно демокрация и не се подчиняват нито на господстващото мнение на пазарно удобните „демократи“, нито на предписанията, налагани от езиковите стожери на политическата коректност.

„Понятието „конспиративна теория“ е само безсъдържателна фраза, целта на която е да намали мисленето или да предизвика късо съединение, водещо до изключване на разсъжденията. Най-често се използва като коз за прекратяване на разумна дискусия, за отклоняване вниманието от основателни въпроси, за осуетяване обективното разглеждане на фактите и проверка на доказателствата. Всъщност става дума за практическо приложение на военни тактики, с каквито през последните 40 години успяха да парализират комуникацията – метод за прикриване на нелегални операции и запазването им в тайна.

Това, че повечето хора имат нереалистични представи за историческите събития не е случайно – именно това е „конспирацията“, която си заслужава да бъде анализирана. Редица заинтересувани групи биха искали да живеете както досега и да не повдигате важни въпроси. Те са експертите и сте длъжни да ги следвате безпрекословно. Няма нищо, което да не са ви казали.“
Рихард Грове

Посвещавам тази книга предимно на онези журналисти, които неуморно продължават да изкарват наяве истината от мрака на центровете на властта. Особено бих споменал екипите на следните немски онлайн медии: KenFM, Рубикон и Нойе Райнише Цайтунг. Изрично отправям посвещението си и към посочените в последната глава англо- и немскоезични медии.