„Медуза Горгона те гледа“ е книга със стихове от Димитър Петров.

Някой пита:
Построи ли къщата?
и дърво ли посади?
Не!
Нехранимайко бях!
Назад
в живота не се връщах.
Понатрупах даже грях.
Но ти не ме съди.
Имах си пътека
с много тръни за венец.
И вместо къща –
небесен дом
с любов градих,
с камъни
от синьото небе.
С крила на птици
го чертах.
Това е мойто битие.
Там живее
моята душа.