„Камъкът е по-щастлив от дървото, дървото е по-щастливо от звяра, а човекът е по-нещастен от всички и по-добре да не се ражда.
Но Мебет се беше родил…“

Така започва разказът на Мебет, човек дързък, щастлив и високомерен в своето щастие. Той не познава горчилката на поражението и скръбта, но не е вкусвал и от любовта. До мига, в който е принуден от обстоятелствата да погледне в очите всички, които е обидил, предал, погубил…

В тази книга няма детайли, които да са случайни, няма дума, която да не е на място. И малко по малко забравяме за екзотичния декор на тайгата,  за лъковете, шейните и лова на лосове и пред нас се разкрива жребият на съвременния човек, изгубил връзка със света и повярвал в своето всемогъщество.