Наричат я Божествената.

Заради нечовешкия ѝ талант. Заради волята и борбения ѝ дух, който не познава и не признава препятствия. Заради Любовта ѝ към света, към музиката, към един мъж.

За последните години на певицата, изпълнени с много горчилка и скръб, но и с ненадминат блясък, разказва мъжът, стоял накрая най-близо до нея.

През 1973 г. пианистът Робърт Съдърланд е поканен да работи с Мария Калас, която подготвя бляскавото си завръщане на сцената заедно с италианския тенор Джузепе ди Стефано. В началото привлечен да замества и да помага на пианиста, с когото дивата работи отдавна, Съдърланд дори не подозира, че ще изиграе ключова роля в последните години от живота ѝ.

По време на вълнуващото турне, което ще ги отведе на най-големите сцени в Европа, Северна Америка и Азия, Съдърланд се превръща в близък приятел и доверено лице на прочутото сопрано. Мария Калас му разказва за детството си, за своите родители и преподавателя си по пеене, за вярната си публика и за най-голямата си страст – музиката. Съдърланд открива една сложна и многолика личност, колкото щедра, толкова и противоречива: ту велика оперна прима, ту уязвима и влюбена до полуда жена. 

По онова време Калас преминава през тежък период: Онасис, с когото е изживяла девет години на страстна любов, я е изоставил и се е оженил за Жаклин Кенеди. Турнето, което Ди Стефано предлага на Калас като единствен лек и за наранените ѝ чувства, и за спада в нелекия ѝ творчески път, е белязано от бурните им отношения, достойни за commedia dell’arte, където смехът често съжителства със сълзите.

Робърт Съдърланд, който неизменно присъства и на сцената, и зад кулисите, описва добронамерено и проникновено този последен ярък период от живота на Divina, или Божествената, както често наричат великата певица.