Днес Скандинавието за мнозина е синоним за проспериращи народи в мирни демократични държави, за правов ред, достигащ извън пределите на нашите представи.

За други Скандинавието е древната земя на викингите, на безпощадните завоеватели, подлагащи на огън и меч всичко по пътя си.

Ала между тези две представи за историята и за съвремието лежи един вековен период на съграждане с упоритост, тактика, труд и дипломация, за съжаление, непознат по нашите ширини. А на фона на силните мъже и на дипломатическите ходове особено ярко изпъква една жена, крехка и дребна на вид, но с остър ум и желязна воля. Маргрете, дъщерята на датския крал Валдемар Атердаг, сложила началото на обединението и съзиданието.

Годината е 1363-та. Скандинавският север е разтърсван от размирици, междуособици и войни. Маргрете, само на десет, отплува със свита и чеиз за далечна Норвегия, за да стане съпруга на крал Хокон. Невръстната кралица е натоварена с огромни очаквания - да роди престолонаследник на Норвегия и да укрепи връзките на новата си родина с Дания. Но докато стане пълноценна жена, е поверена на грижите на деспотична възпитателка, която в отсъствието на краля я подлага на жестоки физически наказания.

Постепенно обаче волята на Маргрете укрепва, тя възроптава срещу наставницата си и макар и съвсем млада, се превръща в най-близкия съветник на своя съпруг Хокон, обграждащ я с любов и внимание.

Валдемар Атердаг умира, без да остави син и Маргрете успява да настани на датския трон петгодишния си син Улуф. Тя управлява от негово име и мечтае Скандинавският север да се обедини в една държава под нейната егида. През 1397 г., след години на битки и на дипломатически ходове, Маргрете успява да потуши размириците в скандинавските страни, да помири враждуващите и да обедини под една корона Норвегия, Дания и Швеция, създавайки най-голямата държава на своето време.

Историята на Маргрете надхвърля рамките на нейното съвремие. Това е история за една млада жена, противопоставила се на ограниченията, диктувани от средновековните порядки. Благодарение на изключителния си политически нюх, от пешка във властовите игри на голямата политика Маргрете се превръща във владетелка, за чието могъщество мечтаят мнозина средновековни монарси.