Книгата „Манифестът“ изследва същността на кино манифестите. Основно място се отделя на съдържанието на последния кино манифест „Догма 95“. Почти 30 години по-късно той все още звучи актуално, поради обстоятелството, че е своеобразна методология за създаване на качествени, нискобюджетни филми.

Първите асоциации в съзнанието ни при споменаването на „Догма 95“ включват имената на датски режисьори, които в края на 90-те години на ХХ век и в началото на новия век въздигат в норма десет правила, по смисъла на които личността на режисьора „потъва“ за сметка на екипния принцип, устремен в създаването на нова кино реалност, отличаваща се в техническия си наратив, а оттам и в изграждането на специфичен кинематографичен език.

Филмите от „Догма 95“ се открояват, те са заснети така, че техният стил се помни. „Догма 95“ предизвиква промяна във визуален и идеен аспект - и днес режисьорите, чиито имена се свързват с експеримента „Догма 95“, са любопитен, примамлив остров за критиката, за фестивалната публика и за почитателите на киното.