Ако се страхуваме да отхвърлим старото, как новото би растяло в нас?

Две самотни, но чисти души, еднакво тъжни и дълбоко наранени, дирещи утеха на брега на океана, пресичат пътищата си. Тя - сираче от дете, той - изоставен от майка си и израснал в дом. Тя - останала без любимия си точно в деня на сватбата, той - размонашен монах заради отец, с когото години са делили една килия. Дълго време не знаят нищо за себе си, дори и имената си. Но може ли човек да таи непрекъснато нещо, което го разяжда и измъчва, не трябва ли да го сподели и изхвърли от себе си?

Нара, недипломиран психолог, има сили да чуе мъката и проблемите на хората, да им даде съвет, да ги успокои. А кой ще чуе нейната дълбоко заровена болка, която не може да изкаже пред никого на глас? Години наред тя е заключила и тялото, и сърцето си. Никой не успява да разбие бетонната стена, чрез която е прекъснала връзката си със света. А на чие рамо ще се облегне и отец Ангел, с кого ще сподели бунта на душата си? И двамата непрекъснато са преследвани от сенките на хората, които са заели трайно място в сърцата им, и двамата сякаш са затворени в свои собствени манастири, от които не могат да излязат. Нара прави първата крачка към "разбиване" на манастирската порта. Ще промени ли нещо нейната целувка? Приливът на любовта ще успее ли да залее сърцата им? Дали Фуентерабия ще бъде тяхното място за пречистване, за ново начало?