Красиво написана книга за човек, който има добър живот, но в един момент се оказва, че има и съвест.

Годината е 1985-а, а в ирландското градче Ню Рос декември е месец на врани. Редом с тях витае и една отдавнашна черна тайна.

Малко преди Бъдни вечер Бил Фърлонг, търговец на дърва и въглища, трябва да понесе бремето на морална дилема: дали да си затвори очите за престъпленията, които години наред се извършват в близкия католически манастир, или да прояви доблест, за да спаси онеправдани човешки души.

С пестелив и прецизен език Клер Киган ни потапя в млечната светлина на зимата, сякаш в хипнотичната атмосфера на друго, отминало време и рисува портрета на един човек с щедро сърце, който показва, че тихият героизъм е в това да не извръщаш бездушно глава пред болката. „Има ли смисъл хората да са живи, ако не си помагат един на друг?“

„Тази книга е истински дар. Тя поражда у читателя силен потрес като при Чехов.“ – Андрю О’Хейгън

„Всяка дума е на мястото си, а резултатът е плътна и дълбоко затрогваща проза.“ – Хилари Мантел

Клер Киган (р. 1968 г.) пише романи и разкази, отличени с множество награди и преведени на 30 езика, и преподава творческо писане.

Израства във ферма в Ирландия. На 17-годишна възраст заминава за Ню Орлиънс, където изучава английски език и литература и политология в Университета „Лойола“. През 1992 г. се връща в Ирландия, а първият ѝ сборник с разкази „Антарктика“, получил висока оценка от критиката, излиза през 1999 г. „Сините поля те чакат“ печели наградата за най-добър сборник с разкази, публикуван във Великобритания.

„Малки неща като тези“ е лауреат на Наградата на Групата „Кери“ за ирландски роман на годината и Наградата „Оруел“ за политически ангажирана проза, а през 2022 г. е финалист за наградата „Букър“.