Международните отношения на Сингапур се утвърждават като основополагащ стълб за оцеляването и легитимирането на новосъздадената република през първото десетилетие от нейната независимост (1965–1975). В контекста на деколонизацията и ожесточеното противопоставяне по време на Студената война външната политика на островния град държава се превръща в инструмент за преодоляване на екзистенциалната несигурност, породена от отделянето от Малайзия. Стремежът на Сингапур да навигира позиционирането си в „бурните азиатски води“ налага изграждането на сложна мрежа от дипломатически връзки, които да гарантират суверенитета на държавата въпреки липсата на ресурси. Резултат от тези усилия е формирането на уникална външнополитическа идентичност, съчетаваща принципен неутралитет със стратегическо обвързване с глобалните сили. В изследването се проследява как чрез визионерството на Ли Куан Ю и неговите най-близки сътрудници – Синатамби Раджаратнам и Гох Кенг Суи – Сингапур успява да трансформира своята уязвимост в международно предимство, балансирайки между интересите на САЩ, Китай и регионалните съседи.

Изследването цели да анализира и оцени ролята на тримата „геополитически майстори“ в изграждането на външнополитическия фундамент на страната. В него се защитава тезата, че Сингапур успява да запази своята независимост и да се утвърди като незаобиколим фактор в Югоизточна Азия чрез умело лавиране между „големите и малките риби“ в региона, превръщайки международното признание и икономическата взаимозависимост в гаранция за своето оцеляване. Обектът на изследването са международните отношения на Сингапур в периода 1965–1975 г., разглеждани като динамичен процес на държавно строителство, а предметът обхваща дипломатическите механизми, стратегиите за регионално сътрудничество в рамките на АСЕАН и двустранните отношения с ключови глобални актьори.