Пророците не са разказвачи на захаросани истории, те са призвани от самия Бог да са свидетели и свидетелстват най-първом за Божия гняв. А Бог се гневи най-вече на „невежите люде с бавни умове“ и ни наставлява да не бъдем като тях. Той ни въвежда в смисъла, без който няма никакви значения и без който нищо няма значение. Тъкмо в този хоризонт (в „Малка книга за малките пророци“) Николай Петков ще вкара „малките“ пророци в диалог с Омир и големите елински философи, но и с Брюсов, Борхес, Кафка, Яворов, Вапцаров, Пабло Неруда, Айзък Азимов, Константин Павлов, даже с музиката на „Пинк Флойд“ - в хоризонта на смислообразуването. Ще ги впише в общочовешката библиотека на библиотеките. В нея обаче те, пророците, не са редови производители на думи, а са ред в свръх-реда на първомайсторите, завръщащи думите към смисъла. Защото „за да се върнат думите към смисъла си, трябва да са казани от пророк“.

Георги Каприев