Джованино Гуарески (първи май 1908 – двадесет и втори юли 1968) е вероятно най-известният италиански писател, журналист, хуморист и карикатурист. Трите тома с разказите му за дон Камило, свещеникът с нежно сърце и железни ръце, който разговаря със Спасителя от Разпятието, са преведени почти по цял свят. По тях са екранизирани седем филма, пет копродукции с Франция, с Фернандел в главната роля (най-известната му), които с удоволствие се гледат и днес!

През 1943 е арестуван и мобилизиран в армията за обида към Мусолини. За отказ да сътрудничи с нацистите прекарва две години в немски концлагери в Полша и Германия. През 1950 e осъден на осем месеца условно за клевета срещу държавния глава Луиджи Ейнауди. През 1954 е осъден на година затвор за обида и оклеветяване на държавния глава Алчиди де Гаспери. Уплашени от надигащото се обществено недоволство, властимеющите му предлагат амнистия, ако се извини, но той отказва! Дори не обжалва присъдата и я излежава заедно с натрупването от първата. „Писателят на добрите хора“ се радва на уважението на народа дори в затвора. Докато де Гаспери губи почва под краката си, разболява се, оттегля се от поста и умира... Отказва предложението на папата да работи за Ватикана. Погребението му остава неуважено от представителите на официалната власт.

Вероятно се питате, как така за седемдесет години не се е намерил един „свестен“ преводач, за да преведе най-известния италиански автор? Та го върши селянин и литературно недоразумение като мен?! Много просто! Предизборният лозунг на Гуарески – „В тъмната стаичка Бог те вижда, Сталин не!“ – води до провал на италианската комунистическа партия на изборите през 1948. Която допреди това е била водеща. Това автоматично го вкарва в „черния списък“. Иначе щяхме да го изучаваме в училище...

Въпреки огромния си успех, казва за себе си: „Слушам разказите на голямата река (По), а хората говорят за мен, че колкото по-остарявам, по-загубен ставам! Което обаче не е вярно, защото аз винаги съм си бил загубен!