Сигурно има само един единствен човек, който наистина стои над войната: творящият човек, и то само в редките часове, когато е изцяло такъв. А всички ние, останалите? Ние говорим за всеобщия, за устойчивия, за естествения и вечен мир.

Не след дълго вече не смеех дори да мисля за Пекин. Животът е кратък, а Пекин е толкова далече! Вечерта, когато срещнах Бин край Китайската стена, изглеждаше толкова близо – час, най-много два или три, виждаха се блещукащите кули, покривите, мостовете и виещите се заливи, издутите от вятъра платна, сините реещи се над тях птици...

Макс Фриш