В романа „Ще се нарека Гантенбайн“, както е типично за Фриш, водещо е намирането на собствената идентичност, този път дори по-интензивно, отколкото в другите романи.

„Изпробвайки“ във въображението си различни ситуации като един от тримата действащи лица в романа, лирическият Аз търси собствената си идентичност. Но той е разделен на ролите на Гантенбейн, Енделин и Свобода. Отправната точка е преживяването на една неуспешна любовна връзка. Най-яркото разцепване на лирическото его във въображаема личност изглежда е въплътено в образа на Тео Гантенбейн, който под прикритието на престорената си слепота успява да запази брака си с актрисата Лила.