Определян от едни като „най-великият теоретик на обществената мисъл“, а от други – като „бащата на двуличието в политиката“, Николо Макиавели е безспорно сред най-дискутираните философи вече повече от пет века. Роден във Флоренция през 1469 г, той получава отлично за времето си образование, което му осигурява завидни постове в държавното управление – дипломат, военен стратег и политически съветник.

Непреходната му слава обаче идва с идейно-политическите му трактати, които разкриват такова дълбоко познаване на държавните механизми, че схващанията му се разглеждат като отделна политическа идеология, наричана „макиавелизъм“.

Различното тълкуване на схващанията му предопределя респективно апологетиката или низвергването на философа през различните столетия. Макиавели открито говори за слабостите на човешката природа и за значението на земните интереси при вземането на управленски решения, а това прави тезите му актуални и днес в далеч по-голяма степен, отколкото са били през визираната епоха.