Тази книга беше замислена като политическа публицистика. Тя трябваше да бъде нещо като продължение на моя цикъл от произведения „Зад завесите“:

• на соца;
• на прехода;
• на демокрацията;
• на „Големия брат“...

Обаче най-неочаквано пред очите ми тя се превърна в нещо като криминален роман. В нещо като нашенски прочит на известното детско стихотворение „Десет малки негърчета“. Главните герои в нея са шест трупа, плюс Каскет, Череп, Феномен и Чистач. Книгата се промени, защото в нея се огледа нашият живот.

В него:

• мафията се настани на жълтите павета;
• сутеньорите свалиха превръзката от очите на Темида;
• гангстерската война се премести от улицата по коридорите на властта;
• започна третият етап на криминалния преход.

А постоянен си остава само големият грабеж.

В негово име беше пожертвано всичко:

• идеали;
• независимост;
• благодарност;
• почтеност.

Затова никак няма да се изненадам, ако отново се озовем на грешната страна на историята.

- Калин Тодоров