Не избрах този път. Никой не би го избрал. Просто изиграх картите, с които разполагах Животът ме направи такава. Градът ме направи такава. Няма да се извинявам на никого за човека, в който се превърнах.

Иначе нямаше да принадлежа на Моузес. Той ми обеща вечността и започвам да вярвам, че това може и да се сбъдне. Но никой не може да избяга от миналото си, а греховете от моето ме следват като призрак.

Време е за изкупление. Време е за разплата. Може би ще получим втори шанс... ако оцелеем.

Финал на двулогията „Магнолия“.