Равенството между мъжа и жената е стародавна тема, която разбунва духовете в течение на столетия. Мнозина интелектуалци са издигали глас за еманципация на жените, малки и големи битки са водени в нейно име, но не всички са спечелени.

МАЧИЗМЪТ ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА.

• Как обществото да се избави от наслоените стереотипи?
• Какви форми приема мъжкото господство?
• Нормално ли е предимно жените да поемат тежестта на грижите за дома и семейното огнище? Защо техните възнаграждения са по-ниски от тези на мъжете?

Въпросите следват един подир друг и неусетно пред очите на младия читател изплува неравната картина на взаимоотношенията между двата пола в миналото и сега. Без табута, без потулване и премълчаване, без фалшиви задръжки. Проституцията, сексуалната свобода, изборът на партньор, правото на аборт, насилието спрямо жените, феминизмът - говори се за всичко, диалогът тече леко, на моменти с чувство за хумор, свободно и разкрепостено, в стила на бунтовния френски май 68-а.

И в крайна сметка се налага изводът, че жената притежава потенциал за много по-ярки изяви и участие в социалния живот, че не може и не бива да бъде възприемана единствено като биология, защото, според знаменитата фраза на Симон дьо Бовоар „ЖЕНАТА НЕ СЕ РАЖДА: ТЯ СТАВА ТАКАВА“.

♦ ♦ ♦

Клементин Отен е политик и феминистка, родена на 26 май 1973г. в Сент Клу. Тя е и директор, заедно с Роже Мартел на месечното издание Погледи (Regards| и секретар на Фондацията Коперник. Била е съветнки на Кмета на Париж по въпросите на младежта от 2001 до 2008гл и член на Управителния съвет на l'OPAC, организацията, занимаваща се с управлението на общинските жилища в Париж. Отен е дъщеря на комедийната актриса Доминик Лафен и на певеца Иван Дотин.

Чичо й по бащина линия Франсоа Отен е сенатор от левицата (партия, основана през 2008г. от Жан-Люк Мелншон), бивш депутат и бивш министър на Франсоа Митеран.Дядо й, Андре Лафен, ветеран от Индокитайската война, за кратко е бил депутат от десницата. На 10 години Клементин е искала да стане певица, както баща си.

Като част от музикалния състав Аббакадабра, тя изпълнява песни на АББА. Участва в концерти и издава дискове. Едновременно с тази дейност, тя се докосва и до политиката, благодарение на отношенията на родителите й с политиците Жак Ралит и Ален Кривин. На 17 години, напуска дома, завършила средно образование, записва история.

Дипломира се с тема за Колониален Алжир, озаглавена "Социално движение, феминизъм и законодателство чрез примера на жените". В своя биография, тя разкрива, че на 23 години е била изнасилена в околностите на Университета Париж VІІІ. Тя изнася този факт в разгара на президентската кампания, като "начин да повдигне въпроса за насилието във водените дебати". Тя заявява:

"Няма да говоря за това, което изпитах, нямам желание да се разпростирам за последствията от това изнасилване в личния ми живот. Тази част от преживяното засяга само мен и ще си остане мое... Ако го изнасям публично, то е защото искам да остана вярна на ангажимента, който поех, защото ако го премълчавам, ще стана съучастник на насилниците.

Моят пример показва до каква степен изнасилването остава тема табу в обществото. Моят насилник е многократен рецидивист. Той призна за около 30 изнасилвания, но само три жалби бяха подадени. Изнасилването остава широко разпространено и изключил етно сериозно престъпление което обаче, се премълчава".

Това изнасилване е причината за силната й феминистична ангажираност. Тя се присъединява към Съюза на студентите-комунисти и се включва във феминисткото движение. През 1997г. решава да учреди ново феминистко движение, наречено Mix-Citéи става негова председателка.

Една от първите му прояви е протестът срещу използването на живи манекени по витрините на големия луксозен магазин "Галери Лафайет". Тя участва във Фондацията Коперник, един клуб за обмяна на мисли на радикалната левица. През 2001г. комунистическата партия й предлага да оглави листата в ХVІІ парижки арондисман. Загубила (с 35% от гласовете), тя е назначена от новия клет на Париж, Бертран Даланже, за заместник, отговарящ за въпросите на младежта.

Като представител на кметската власт, Отен посещава през 2001г. летните евро-средиземноморски университети на хомосексуалистите, където изказва загриженост от възможна дискриминация към бисексуалните членове сред асоциациите на хомосексуалистите, която нарича "бифобия". През 2003г се заема със защита на лесбийките от фалократичните тенденции сред хомосексуалистите в някои страни. Отен участва в проявите, организирани от CRAN, Представителния съвет на чернокожите асоциации в Париж.

През 2005г. провежда кампания срещу приемането на Европейската конституция. През 2008г. тя се сближава с новата анти-капиталистическа партия,лансирана от от лигата на комунистите-революционери. На национална среща, тя се изказва за "преминаване към дела", имайки предвид създаването на нова политическа сила. Това не се случва, но Клементин Отен се утвърждава още веднъж като радетел за социални промени.