Максим Бородин е един от най-талантливите представители на съвременната украинска поезия. Роден е през нетолкова далечната 1972 година в Днепропетровск или както още украинците го наричат с любов Дніпро, където все още живее. По професия е строителен инженер. Завършил е Академията за строителство и архитектура в родния си град, и има научна кариера. Преподавател в университет.

Той самият в едно от стихотворенията си твърди, че не е поет, но стиховете му са явление не само в съвременната украинска, а и в съвременна световна поезия. „Любов по време на война“ е първата стихосбирка на Максим Бородин, която излиза извън Укpaйна.

До 2019 година Максим е писал предимно на руски език, а след това само на украински.

Пише в свободен стих, почти без да използва препинателни знаци и заобикаляйки граматически правила. Четейки стиховете му, усещате поток от енергия, сякаш разговаряте със стар приятел.

Основните теми в творчеството на Максим до войната са повече свързани с ежедневните му преживявания, с любовни емоции и наблюдение на случващото се около него. В написаното можете да усетите един високообразован и фин човек на духа с тънко иронично чувство за хумор, с когото е интересно и приятно да общувате.

След нахлуването на руските войски в Укpaйна все по-често в стиховете му има физическа, разтърсваща болка, тревога от разрушаването на любимата му родина, ужас от разрушенията и смъртта, от това, което украинците преживяват всеки ден.

поезияma

е форсмажорна мярка

докато не си намеря работа

докато не се влюбя

докато не умра

докато се събудя

тогава ще има нещо друго

може би ще е рай

може би ще е ад

може би Лас Вегас

или ще се родя отново

на друго място

в друга държава

в друго тяло

казват че има вероятност

да е по-хубаво

но отново

съм сто процента сигурен

че ще има поезия

като форсмажорна мярка

за всичко което съществува

или ще съществува