Книгата предизвика фурор на чешката литературна сцена още с излизането си и заслужено спечели най-престижното отличие в страната, наградата „Магнезия Литера” за проза. По страниците на романа като в криво огледало се оглежда и животът на самия автор – Панек е учен със свой собствен път в областта на молекулярната генетика. Дълги години живее в Австралия и Норвегия, но се завръща в родна Чехия. Заглавието напомня Маркес, при това не напразно. Защото тази книга е за невъзможната любов – за онази, която няма как да съществува в объркания ни свят. По стил пък писателят доближава литературния аромат на класик като Бохумил Храбал.

Главният герой се озовава в съмнителен хотел в Бангалор, Индия. Предупреден от приятели, че местните момичета дават всичко на света, за да спечелят бял мъж, с който да заминат за Европа, той се отнася крайно мнително към всичко наоколо. Но животът е игра и е приготвил за всички ни великолепната си сцена... Случва се неминуемото и нашият герой се влюбва в една от онези индийки, за които го предупреждават. Но дали предубедеността ни не е най-големият наш враг?

Защото красивото момиче се оказва учен, презрян от индийското общество, но добре приет в научните среди. Следва кратка, но бурна любов – и смрадливият въздух над Бангалор се изпълва с феромоните на щастието, а двамата герои се впускат в особено пътешествие... Да разказват истории за моментите, когато са се чувствали различни, пренебрегнати, отхвърлени. Пренасяме се в Ню Йорк, Париж, Исландия и Чехия, навсякъде, където примитивизмът в човешката душа се бори с изкуството да сме хора.

Това е роман за онзи свят, който сме изгубили или за който не сме дорасли – свят на екологично равновесие и етническа толерантност.