Живописта на Любен Зидаров е аристократична самоирония, анекдотичен рисунък, закачливи пластически сюжети. Неслучайно той се автопортретира в различни състояния и ракурси, като открива все повече пластове на общочовешкото битие. Деформацията служи на Любен Зидаров за съзнателно противопоставяне на романтиката на пасторалните пейзажи, на кубистично разграденото духовно пространство, на безжалостно разголения образ на днешното общество.