Деветият и последен роман на Роберто Боланьо, издаден приживе първоначално в Испания, а после и в Аржентина. През 2013 г. романът е екранизиран от чилийската режисьорка Алисия Шерсон под заглавие „Бъдещето“ и печели същата година наградата на KNF (Асоциация на холандските филмови критици) в категорията най-добър филм на кинофестивала в Родердам.

Автомобилна катастрофа преобръща живота на Бианка и нейния брат. Сирачество и финансова несигурност изхвърлят двамата младежи в характерната за Боланьо маргиналност и безперспективност; апатия и безпътица съпровождат всекидневието им. Видео касети и телевизионни програми изместват реалността, двама съмнителни аутсайдери се настаняват в дома им и предопределят бъдещето им лумпенизиране. Дрогиране, секс и задаващо се престъпление.

Ще съумее ли Бианка да проумее хаотичния свят, който не дава отговори, а само поставя въпросителни, да намери разпокъсаната си идентичност и да събере смелост да промени съдбата си?

♦  ♦  ♦

Роберто Боланьо (1953–2003) се ражда в Чили; изкарва част от юношеството и младежките си години в Мексико (там през 1975 г. съосновава авангардното движение инфрареализъм, чийто манифест е негово дело; над две десетилетия работи в Испания като сервитьор, продавач, берач, пазач на къмпинг. Романът „Диви детективи“ печели две от важните международни награди за испаноезична проза – Ералде (1998) и Ромуло Галегос (1999) – и прославя Боланьо. Но истинският световен пробив става след смъртта му, с издаването на епичния му незавършен роман „2666“ в САЩ през 2008-а. Въпреки че възприема себе си изключително като поет той неусетно се превръща в „най-влиятелния и възхитителен прозаик от своето поколение в испаноезичния свят“, по думите на Сюзън Зонтаг. Автор е на десет романа, излезли приживе, сред които „Пързалката“, „Съвети от един ученик на Морисън към един почитател на Джойс“ (1999, с А. Г. Порта), „Мосю Пен“ (1999), „Чилийско ноктюрно“ (2000), „Антверпен“ (2002), „Лумпенско романче“ (2002). След смъртта му са публикувани и ръкописите на „2666“ (2004), „Третият Райх“ (2010) и „Неволите на истинския полицай“ (2011).