Потопете се в новото издание на романа на Калин Терзийски „Лудост“. Една среща на читател и книга, която става възможна благодарение на издателство „Лексикон“!

„Лудост“ е вторият роман на Калин Терзийски, който след „Алкохол“, затвърждава присъствието му на българска литературна сцена. Полуавтобиографична книга за бягството от света и от себе си, за предизвикателството да бъдеш лекар, но и влюбен; да се бориш с нонсенсите на действителността, в която живееш, но и неуморно да търсиш малките знаци и големия общ смисъл.

Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След „Алкохол“ имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин, защото може би ще се разочаровам. Романът му „Лудост“ обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант – това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит – самобичуването и принизяването! А то разголва душата на четящия. Разголва я, защото му показва, че човек е много по-свободен, когато избере да бъде самият себе си. Когато сам реши да разруши стената от тайни, страхове и предразсъдъци, която стои между него и близките му. Единици са писателите, които директно биха казали за себе си, че шефът на най-голямата психиатрична болница в България доктор Г. ги е поканил на обяд, за да си поговорят, но и за да се увери, че не са полудели. Единици са тези, които биха разкрили най-съкровените си чувства към бившата си съпруга и настоящата фатална жена. И всичко това поднесено непреднамерено, просто, открито, но по неподражаем начин. А това навярно е така, защото подобни на Калин автори се раждат веднъж на тридесет години. А може би и по-рядко.

Един читател

 

Митове или действителност. Или действителност и митове. Калин Терзийски поема трудния, трънлив и стръмен път на себепознанието на ръба на почти фотографски образи. Песимизмът и нихилизмът не могат да прикрият дълбокия стремеж на автора за съществуване в един свят на романтичност. Прозиращият на фона на мрачните картини оптимизъм ни води до обобщения, от които днес всички се нуждаем.

Д-р Иван Герджиков