„Лорелай“ е роман за миражите на любовта и дълбоките заблуди, в които може да попадне суетното човешко сърце.

Прочутият писател и университетски преподавател Катул Богдан, въпреки цинизма и отчуждеността си, внезапно се влюбва в много по-младата от него Лучия Новляну, наричана галено Лули. Двамата се женят и по всичко изглежда, че ги очаква светло и безоблачно бъдеще. Но не след дълго тревожната писателска душа надига глава и Катул Богдан осъзнава, че съпружеското щастие пречи на творческия му процес – сякаш вече не може да пише. Точно когато отношенията му със съпругата му са най-напрегнати, той започва да получава прекрасно написани и дълбоко вълнуващи писма, подписани от загадъчната Лорелай. И макар все още да обича жена си, в мислите му Лорелай се превръща в постоянен спътник и натрапчива идея. Но каква ли е истинската ѝ самоличност? Възможно ли е най-близката приятелка на Лули, Габриела, да се крие под този псевдоним? Или Лорелай е дори още по-близо до объркания писател, отколкото би могъл да предполага?

Както Катул Богдан много скоро ще разбере, понякога в търсене на неизвестното, пропускаме да забележим най-ценните неща, които са пред очите ни.

Йонел Теодоряну е роден през януари 1897 г. в Яш в семейство на интелектуалци – баща му е адвокат, а майка му – учителка по пиано. Теодоряну решава да тръгне по стъпките на баща си и на по-големия си брат и да стане адвокат. През 1920 г. получава диплома по право от Яшкия университет и започва да работи като адвокат, въпреки че повече го привлича литературата. Писателският дебют на Теодоряну е в списанието „Литературни бележки“ с разказа „Играчки за Лили“ през 1919 г., а издателският му дебют е сборникът с разкази „Улицата на детството“ (1923). Най-големият му успех обаче идва с класическата трилогия „Имението Меделени“, която се състои от три тома (излезли съответно през 1925, 1926 и 1927 г.). Друг негов обичан и популярен роман е „Лорелай“ (1935). Като свързващо звено между всичките му произведения се откроява интересът на автора към детството и юношеството.